Су-57

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ПАК ФА/Т-50)
Сухой Су-57
Описание
Страна производителРусия
ТипМногоцелеви, реактивен, стелт изтребител от 5-о поколение
КонструкторА. Давиденко
Производител ОКБ Сухой
Произведени бройки6+ 2 за наземни изпитания
Единична ценаварира – от около $35 милиона, може да достигне дори $100 милиона (включая доставка, оборудване и обучение)[1][2][3][4]
Първи полет29 януари 2010 г.
Използван отВВС на Русия
ВМС на Русия
В експлоатация отпрограмата продължава с производството на нов двигател за масовото производство
Състояниепрототип в изпитателен режим
Тактико-технически данни
Размах на крилете14 m
Височина6,05 m
Таван на полета20 000 m
Су-57 в Общомедия

Су-57 (ПАК ФА: на руски: Перспективный Авиационный Комплекс Фронтовой Авиации – Перспективен авиационен комплекс за фронтовата авиация) е 5-о поколение реактивен многоцелеви изтребител, разработен от ОКБ Сухой, за Руските военновъздушни сили.

Настоящият прототип е Сухой Т-50. Су-57 е разработен да замести остарелите руски изтребители 4-то поколение МиГ-29 и Су-27 на руските ВВС като основна бойна единица и за индийските ВВС. Су-57 е разработен като директен отговор на американските F-22 Raptor и F-35 Lightning II. Т-50 прави своя първи полет на 29 януари 2010 г. Неговият втори полет е на 6 февруари 2010 г. До 31 август 2010 г. прототипът извършва общо 17 полета.

Изпълнителният директор на ОКБ Сухой предвижда производство на около 1000 самолета в следващите няколко десетилетия, които ще бъдат произведени съвместно с Индия в пропорция по 200 за Индия и Русия и 600 за други държави. Той анонсира, че индийското участие в проекта е по-скоро във финансов аспект, отколкото в технологичен. Впоследствие Индия се оттегля от проекта като неперспективен. В началото на 2018 г. е съобщено, че поради забавяне при разработването на нов двигател, въвеждането в експлоатация на самолета се отлага с още 3 години.

Очаква се Су-57 да бъде на въоръжение поне 40 г.

Официалните позиции са, че самолета няма да бъде закупен масово от руските ВВС и че е по-добре да се отиде към разработване на самолет от следващо поколение. Руската медия, „ВЗГЛЯД“, нарича Су-57 „скъпа и безполезна играчка“.[5]

Характеристики (приблизителни)[редактиране | редактиране на кода]

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Екипаж: 1 човек
  • Дължина: 20 m
  • Размах на крилото: 14 m
  • Височина: 4,8 m
  • Площ на крилото: 90 m²
  • Маса:
    • празен: 17 500 kg
    • нормална летателна маса:
      • с 63% гориво: 26 510 kg
      • със 100% гориво: 30 610 kg
    • Максимална маса при излитане: 35 480 kg
    • Маса на горивото: 11 100 kg
  • Натоварване на крилото:
    • максимална маса при излитане: 394 kg/m²
    • нормална маса при излитане:
      • с 63% гориво: 294 kg/m²
      • със 100% гориво: 330 kg/m²
  • Двигател:
    • Тип на двигателя: Газотурбинен, двуконтурен, турбореактивен с форсажна камера и отклоняем вектор на тягата
    • Модел: „АЛ-41Ф1“ (на прототипа и самолетите от първата партида). Двигателят „на втория етап от разработката“ е означен като „Изделие 127“)
    • Тяга:
      • максимална 2 × 8800 (около 11 000 за „Изделие 127“) kgf
      • на форсаж: 2 × 15 000 (около 17 500 за „Изделие 127“) kgf
    • Маса на двигателя: 1350 kg
    • Управление вектора на тягата:
      • Ъгли отклонение на вектора на тягата: ±16° във всяка посока, ±20° по верикала и хоризонтала
  • Тяговъоръженост:
    • нормална маса при излитане:
      • с 63% гориво: 1,13 (~1,36 с „Изделие 127“) kgf/kg
      • c 100% гориво: 0,98 (~1,18 с „Изделие 127“) kgf/kg
    • максимална маса при излитане: 0,85 (~1,01 с „Изделие 127“) kgf/kg

Летателни характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Макс. скорост на височина: 2125 – 2600 km/h (2,0 – 2,45 Мах)
  • Макс. безфорсажна скорост: 1300 – 2100 km/h (1,1 – 2 Мах)
  • Обхват:
    • на крайцерска скорост:
      • с 63% гориво: 2700 km
      • със 100% гориво: 4300 km
      • с 2 външни резервоара: 5500 km
    • на безфорсажна свърхзвукова скорост:
      • с 63% гориво: 1200 km
      • со 100% гориво: 2000 km
  • Продължителност на полета: до 5,8 h
  • Таван на полета: 20000 m
  • Скороподемност 350 m/s
  • Дължина пробег: 350 m
  • Максимално натоварване: + 10 – 11 g
  • ЕОП: по данни от различни източници до 0,005 – 0,3 m²

Участие на Индия в програмата[редактиране | редактиране на кода]

Предполагаемо, като за начало индийските ВВС щяха да бъдат снабдени с 50 едноместни изтребители, произведени по изискванията на руските ВВС, а останалите самолети ще бъдат произведени като двуместни по изискване на Индия, като електрониката и отбранителната система на самолета ще бъдат произведени от индийски предприятия.

Първата партида самолети ще бъде доставена без двигатели за изтребители 5-о поколение, а с усъвършенстваните двигатели на настоящия изтребител 4-то поколение Су-35. Новите двигатели от 5-о поколение се разработват от НПО Сатурн и се очаква да влязат в употреба след около 5 до 10 години.

След множество инциденти основно с руски самолети МИГ-29 и неуредици с техническото им обслужване и ремонт в Русия, ВВС на Индия решават да се изтеглят от програмата за създаване и придобиване на самолети от ново поколение СУ-57 от Русия. На 20 октомври 2017 в „Defense News“[6] е съобщено, че Индия възнамерява да спре участието си в програмата, за което като основна причина се изтъква несъвършенството на СУ-57 и неспособността му да посрещне изискванията на ВВС на Индия, сравнен с американския F-35, по отношение на модулността на двигателите и възможностите им за обслужване, както и относно стелт възможностите на самолета.

Подобни самолети[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]